Четири неща, които можем да направим, за да помогнем на  децата да се предпазват от сексуално насилие:

   1. Да научим детето си да различава желаното от нежеланото докосване.
    Желаното докосване е приятно и даже полезно за нашето тяло и ни кара да се чувстваме обгрижвани, обичани и важни. То създават у децата чувство за сигурност и защитеност.
    Нежелано докосване е,  когато  някой,  който  те  докосва,  ти причинява нещо лошо или наранява твоето тяло или чувства. Например, когато някой те удря, блъска, обижда или докосва на места, които са много лични. Нежаланите докосвания са и тези,  които предизвикват у децата тревога, неудобство, срам или болка. За подобен тип ситуации е добре децата да бъдат научени да казват ясно и категорично „Не“, “Спри“.
    Когато научим и тренираме детето си да разпознава и разбира чувствата си, му даваме инструмент, който може да ползва през целия си живот. В моментите, когато се чувства застрашено, то ще може да си дава сметка за опасностите и да търси алтернативи за справяне, да търси нашата подкрепа на родители и близки възрастни.

    2. Да научим детето си да познава частите на своето тяло, включително в интимната зона.
    Това трябва да стане спокойно, тъй като в този период децата като цяло проявяват интерес към тялото, но когато им се обясни без излишни емоции, те бързо губят този интерес.
    Тук е важно да се отбележи зоната на тялото, която се покрива от бельото, като много лична и че никой няма право да докосва там детето, освен родителят и лекарят, само по време на преглед.
    Ако детето няма думи, с които да назове интимните части     на тялото си, то не би могло да ни сподели, за потенциално опасни ситуации. Когато започвате такъв разговор с вашето дете вие, като възрастни, ще решите каква терминология да използвате. Това е един дълъг диалог – между вас и детето, така, че не се тревожете, ако нещо изпуснете или е останало неясно.
    Препоръчва се да използваме термините, с които биологията назовава интимните части на човешкото тяло.

• За момчетата интимните части на тялото са пенисът отпред и задните части. 

• За момичетата интимните части на тялото са вулвата, влагалището и гърдите отпред и задните части. 

    Като говорим по естествен начин, използвайки факти, ще помогнем на децата да определят правилно и споделят за всеки проблем, свързан с интимността и да задават свободно въпросите, които могат да имат.
    За по-добра визуализация при децата може да се посочат интимните части на тялото просто като „тези части от тялото, които са покрити с бански или бельо.” По този начин посланието към децата е, че частите на тялото на детето принадлежат единствено и само на него и то избира дали да сподели своето тяло или не. Необходимо е то да познава своите лични граници, да ги отстоява, както и да уважава и признава тези на другите, независимо дали са на техните връстници, родители или други възрастни.

    3.  Да научим детето си да пази личните си граници в ситуации на нежелано докосване. 
    При нарушаване на тези граници е много важно децата да се научат да казват много ясно и отчетливо „НЕ, СПРИ!“. Важно е да им се каже, а/ че ако има подобни опити, трябва да потърсят веднага близък възрастен, б/ че всичко, което прави един възрастен е отговорност на възрастния и децата нямат вина, ако възрастните правят объркващи и странни неща.

    4.  Да определим и да запознаем децата със сигурните възрастни, към които може да се обръщат при проблем.
    Това може да е например учителката от детската градина. Важно е детето да знае, че винаги може да се обърне към своите родители или към други възрастни, които полагат грижи за него, към възрастни, на които вярва, и че, ако говори с тях, те няма да го обвинят или накажат.
    Разбираемо е, родителя да е напрегнат или  дори  леко  тревожен  при подобни разговори. Винаги стои въпросът как да се започне такъв разговор. Родителите често се тревожат да не изплашат или разтревожат прекомерно детето. Затова този разговор е най-добре да следва детския интерес и да е много изчистен от емоции, както когато говорим на децата да не взимат нищо от непознат. Така разговорът ще се възприеме от детето като част от правилата. Важно е да се помни, че детето учи през опита си и в този смисъл уважението на родителя към тялото на детето спомага то по-лесно да разбере правилото за желаното и нежеланото докосване. Изследвания показват, че обяснението без страх на детето му помага то по-лесно да разбере и да се възползва от това знание.