Здравей!

Ти сигурно знаеш, че в живота се случват и хубави и лоши неща. Това е нормално. Всеки човек понякога е щастлив и понякога тъжен. Неприятни неща могат да се случат на всеки!

Ако ти се е случило нещо лошо, това не означава, че ти си лош! Нито пък, че си виновен. Всъщност, нещата се случват често без нашата намеса.

Каквото и да се случи обаче, да споделиш е винаги хубаво! Когато до теб има възрастен, който те обича и е готов да те чуе, това е чудесно! Важно е да споделяш с този, на когото вярваш, както и да слушаш съветите му.

Нека ти разкажа историята на Зайчето, което се страхуваше от нещата, които му се случваха….

Прочети историята на зайчето.

Поръчай книжка с цялата история на зайчето.

Свали и разпечатай правила за безопасност.

Неща, които винаги трябва да споделяш с възрастен, на когото вярваш:

Сподели, ако се случи нещо, което те плаши или притеснява и не знаеш какво да направиш.

Сподели, ако някой ти каже нещо грубо, обидно или нещо, от което се чувстваш неудобно.

Сподели, ако някой иска от теб да запазиш тайна, в която се случва нещо с твоето тяло.

Сподели, ако някой те докосва по начин, който не ти е приятен или докосва интимните части на тялото ти.

Сподели, ако някой прави нещо, от което те боли.

Сподели тайната, от която се чувстваш зле.

Ако не си сигурен дали нещо е добро или лошо – сподели.

Няколко много важни правила, които е добре да помниш и спазваш за да бъдеш в безопасност:

Моето тяло е единствено и само МОЕ! Това е мое право и другите, малки и големи, трябва да го уважават.

Мога да кажа «НЕ» на някого, който иска да наруши това мое право, когато аз не желая това.

Разпознавам чувствата си и знам, че те могат да ми помогнат да взема решение дали да споделя своето тяло и как да съобщавам тези решения на другите.

Казвам «НЕ» на всяко поведение, което предизвиква в мен неспокойствие, страх или чувство на обърканост.

Бягам далече от всеки, който ме кара да се страхувам.

Знам какво е да ме докосват с обич и за всички други докосвания, които не ми харесват и ме унижават, разказвам на доверени мои близки и авторитети.

Има хора – моите родители, полицаи, социални работници, лекари, психолози, учители, които са моя подкрепа и мога винаги да търся тяхната помощ.

Родителите и близките ми хора знаят винаги къде се намирам и с кого.

Не отивам никога на място, което не познавам, и ако нещо ми се случи, да не мога да потърся помощ.

Не следвам никога непознати и не приближавам автомобили с непознати хора.

Търся винаги някого, на когото мога да имам доверие, и който може да ми помогне, примерно учителите ми.

Известно ми е към кого следва да се обърна (напр. да се обадя на тел. 116 111 или 112, от всякъде и безплатно, за да поискам помощ, съвет и подкрепа).