Срамувам се

Макар да няма сила, която да промени това, което вече се е случило, има начини, чрез които  ти да се възстановиш и да започнеш да се чувстваш по-добре. Един от тях е като се информираш за това, кои са най-честите погрешно формирани вярвания, които тормозят жертвите на сексуално насилие:

Самообвинение, че ако беше направил нещо различно това нямаше да ти се случи (ако беше избрал/а други дрехи, ако не беше отишла там и др.).

 Истината е, че ти не си виновен/виновна и по никакъв начин не си предизвикал/а насилието. То е отговорност на насилника.

Самообвиняваш се, че си пил/а, взела наркотик, приела питие …..

 Няма как да знаеш, какво ще последва. Насилието няма общо с това!

Притесняваш се, че родителите ти, полицията или друг ще те обвини задето си пил/а, взел/а наркотик, забъркал/а с някого/нещо….

 Близките ти и полицията трябва да се интересуват от това, което ти се е случило. Всичко останало е от второстепенно или без значение.

Чувствата на срам, самообвинения, тъга, болка, депресията, са толкова силни, сякаш никога няма да имаш нормален живот отново.

 Нормално е да се чувстваш така. Истината, е че с времето това се променя.  Професионалната помощ на консултант, както и подкрепата на близки и приятели, ще ти помогнат да се възстановиш по-скоро.

Срам те е и се чувстваш объркан/а защото познаваш този, който те е наранил.

 В повечето случаи насилието идва от близък или познат. Но ти не носиш вина за това. Този човек е злоупотребил с доверието ти към него.

Имаш кошмари и сцени от случилото се се появяват в съзнанието ти дори, когато опитваш да не мислиш за това.

 Нормално е да се случва това, но знай, че няма да е винаги така. Професионален консултант или травма терапевт може да ти даде съвет как да се почувстваш по-добре.

Страхуваш се как ще реагират близките ти и дали ще те приемат след като разберат.

 Това са нормални страхове. Хората, които са действително загрижени за теб, ще ти съчувстват и ще ти помогнат да се възстановиш. За най-близките ти това може да е тежка за приемане новина. Ако имаш притеснение как родителите ти биха реагирали и дали биха ти повярвали, може да се консултираш с професионалист, който да помогне на теб да съобщиш и на тях да разберат. Важно е да имаш някого, на когото вярваш.

Смяташ, че никой не би разбрал как се чувстваш.

 Сексуалното насилие се случва на много млади хора. Със сигурност и около теб има други, които се чувстват по същия начин.